Как се тренира силата на волята?

Според моя скромен мироглед има два хипотетични варианта за достигане на силна воля. Малко са противоречиви един на друг и именно затова задавам въпроса - как се тренира волята?

Първо, да дефинираме "воля" (според тълковния речник):

во̀ля
ж., само ед.
1. Способност на човека да осъществява своите желания, целите, които си е поставил.
2. Стремеж, желание.

Уви, обаче, често се случва човек да не знае какво иска. Да вземем за пример един хипотетичен пушач, - той хем иска да спре да пуши, хем иска да си запали още една цигара. Кое е волевото желание - да спре да пуши или да си запали? Всички биха казали "да спре", но защо тогава има толкова силни и успели хора, които осъществяват своите цели и желания, но не могат да спрат да пушат, колкото и да им се иска? Добре, де, примерът с пушача беше подъл, защото никотинът е наркотик. Все пак си остава въпроса - как така за едни неща човек има воля, а за други неща с подобна трудност - няма?

Сега ще изложа двата типа воля, които се набиват в моите очи:
1. Аз искам нещо, аз търся начин да го постигна, боря се докрай със зъби и нокти и накрая го получавам - аз имам воля.
2. Нещо ме изкушава, но аз се боря с него, не го допускам да вземе връх над мен, отблъсквам го - аз имам воля.

Но нима изкушението е някакво чуждо тяло, подобно на вирус или бактерия, с която имунната ни система (силата на волята) се бори? Не! Това е желание - като всичко останало. Борбата с изкушението не е нищо повече от вътрешен сблъсък на интереси, раздвоение на желанията в нашето собствено Аз. Ценностната система, която изграждаме с годините, ни е крайъгълния камък за всички подобни душевни терзания - всеки опит за реформация (деформация?) на ценностната система ни докарва до вътрешна борба между старото разбиране и новото предложение. И отново - кое е онова нещо, което изгражда, тренира волята? Тези вътрешни борби? Но те често завършват със загуба (хайде, признайте си, случвало ви се е да си кажете "ах, пак се изкуших, пак не постигнах това, което искам"), тогава как ще са те? Истинската причина е, че човек винаги знае какво иска, но често сменя това, което иска и тъй като животът е функция на времето - често изпадаме в немилост заради самите нас.

Волята, драги читатели, е мостът между самочувствието и неговото покритие, а хубавият мост е здрав и височината на единия му край е еднаква с височината на другия.