Междуполовата война

След поредната доза статии, коментари, въпроси и други литературни и нелитературни форми от дилемата "мъже срещу жени" (всъщност, нека бъда кавалер: "жени срещу мъже") реших и аз да драсна някой ред. Току-виж някой вземе да прочете блога.
Може би е редно да започна така : РАЗЛИКА МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ ИМА!

Когато бях трети-четвърти клас скубехме и бутахме момичетата. Всичко беше като на игра. Те, от своя страна (освен с пищене) се опитваха да ни се противопоставят (на тая възраст разликата във физическата сила не е особено голяма) и често успяваха. Доста шамари и шутове изядох тогава. После дойде пубертета - 5-6-7-ми клас. Тогава издевателствахме над хубавите ни девойки (за тези от класа говоря, други почти нямаше) с действия, още познати и сложени под общия знаменател "обарване". Реакцията, най-често, беше дълга гоненица и заслужени (още) шамари и ритници. По този начин ние засвидетелствахме нашето непризнато влечение към противоположния пол. Важно беше вниманието - без значение дали ще ни целуват или ще ни ритат, защото ние нямаше за нищо на света да си признаем колко много ги харесваме. Горедливи бяхме, срамежливи, също така. После малко порастнах и осъзнах, че по този начин няма да си намеря момиче. В този момент започна дългото шлайфане и превъзмогване на страхове и гордост, а също и голямото срутване на пясъчните кули на мечтите. Натам вече не е интересно.

Този разказ стигна до вас, за да ви покажа къде е започнала грешката. Начинът, по който ние, мъжете, показваме вниманието си е неправилен. Девойките се приучават (не всички) на този тип внимание и дори след като тази възраст отмине остават следи в поведението и на двата пола. Ето една друга история: едно детенце много обичало да пее, пеело по цял ден. Майка му, изморена от работата и задавена от сивото ежедневие се развиква на детето : "спри да врещиш! не можеш да пееш, само ми пречиш!". Детето в този момент автоматично си загнездва в главата, че не може да пее и никога повече не пропява, ако ще и меден глас да има. Когато едно момиче бива обсипвано със злостни епитети (тип "курва"), особено пък от страна на момчета, които са в нейното поле на внимание - тя малко или много си втълпява, че трябва да бъде такава, за да оправдае очакванията. Не се замисляме, че думите имат много по-силно и разтегливо значние от "тук и сега".

Познавам (или най-точно казано познавах, вече не поддържам контакт) една много привлекателна девойка (към момента трябва да е на 20г.), която имаше връзка (и то не краткотрайна.. ако са още заедно са към 2 години и половина) с един тип малко над трийсетте. Мъжа си беше мутричка, въртеше някакъв бизнес, на мен ми изглеждаше честен човек. Обгръщаше Аделина (така се казваше девойката) с особено много внимание (когато имаше време за нея, доста пътуваше) и лукс, защото можеше да си го позволи. Вярно, караха се понякога, но точно тогава се усещаше, че наистина се обичат. Всъщност, бяха прекрасна двойка, много добре се разбираха, а и Владо беше приятен човек, с когото винаги има какво да си кажеш, при това да не се почувстваш потиснат след разговора.
По принцип не одобрявам подобна разлика в годините (говоря конкретно за 20<->30+, а не за 30<->40+ или 40<->50+ , ако ме разбирате), но те бяха много земна и приятна двойка - нито тя стана снобарка, нито й се качи самочувствието до небесата заради неговото здраво материално крило, нито пък той се отнасяше към хората от компанията по някакъв господарски начин.

Тази история я разказах, за да ви покажа, че не е задължително всички млади момичета, които се мотаят с по-възрастни от тях, да бъдат курви и да са с тях само заради парите им. Не, че няма и такива, просто не гледайте повърхностно на нещата и не оценявайте без да имате стабилна база за това. (признавам, този съвет го давам и на себе си, защото понякога се случва и аз да си въобразя, че земята е плоска).

Прави ми впечатление, че напоследък все повече хора (и от двата пола) намекват (или направо сериозно си го вярват), че мъжете и жените са различни биологични видове. Мъжете харесвали това, жените правели онова, мъжете искали секс, жените - любов... такива ми ти работи. Колкото повече се задълбочава това изопачено възприятие на нещата, толкова повече ще се задълбочават и проблемите между половете. Навсякъде ни заливат заглавия от типа "10 неща, които мъжете.." или "Списание , само за жени!". В много случаи тяхната цел е била да развесели и ободри човек, но често взимаме твърде на сериозно тези мънички, нищо и никакви писания. Опознавайте хората около себе си и не ги слагайте под общия знаменател "мъже" или "жени". Разчупете черупката си и се покажете - на себе си, не на някой друг... първо се вижте вие, после се разкривайте пред хората. Толкова ми е противно, когато чуя "защо мъжете изневеряват" или "жените не са хора, те са жени". Повръща ми се направо, защото това са закостенели предразсъдъци. Всеки човек има предразсъдъци, няма такъв без, но това е изключително болно разделяне, което няма да води до нищо добро.

Следващите редове за специално към дамите:
Искам и да изкажа осъдителното си мнение към някои жени. Еманципацията стана модерно нещо - чудесно, съгласен съм с това и я подкрепям, но е някак нечестно да искаш равенство, а като дойде непосилен момент да излизаш с номера "е хайде, де, ти си мъжа в семейството" или "това е мъжка работа". Също така не може да се оплакваш от сексуален тормоз на работното място, ако си с къса пола и дълбоко деколте, кокетничиш и провокираш абсолютно всичко, което на един мъж може да му стане. Не намирам никаква причина за оплакване от изнасилване, ако в 1ч. през нощта се разхождаш сама, облечена само с пола, тип "коланче" и някакво оскъдно потниче - то си е направо изпросено.

Много често чувам "мъжете искат само да спят с мен" - ако не можеш да провокираш друго в нас, освен желание за секс проблема е в теб, не в нас. Освен това - радвай се, че искаме секс с теб, можеше и това да не искаме (което няма да говори добре за теб, нали...).

Тук ще напиша и малко призиви към мъжката аудитория:
Каквото повикало - такова се обадило. Нали не очаквате нежните същества да правят всичко за вас само защото можете да смените крушка? Не е страшно да обичаш, страшно е да се страхуваш от любовта. Най-добрият начин да изразиш чувствата си е с действия, а не с благи думи, сваляне на звезди и съзвездия. Смея да кажа даже, че ние сме виновни за началото на това абсурдно разделение мъже/жени. Ние сме се отцепили и самозабравили в гордостта си от незапомнени времена - ако се опитаме да бъдем просто хора - двуполови, разумни животни.

С най-сърдечни пожелания за приятен ден (или нощ, зависи кога четете този блог) и молба да го препратите на всеки, който сметнете, че има нужда да го прочете,
Деян Василев