Psycho

"Причината е, братя, да няма защо,
защото търъдъ-дъръдъ-дъръ-дъръ-дъ-до!"

("Не'ам нерви", песен на Милена Славова)

Често си мисля, че мога да бъда уравновесен и концентриран в ситуациите, в които трябва. И греша. Често ме измъчва и въпроса "как изглеждам в очите на околните?". И може би пак греша. Колко лесно е да го напишеш, уж си го признал - пред себе си и пред околните, а колко умело прикритие е това. Да, аз се крия, защото съм един обикновен човек.

"merely this and nothing more"

(Edgar Alan Poe, "The raven")

Слабостта е сила, а силата е слабост. Властта е свобода, а свободата - решетка. Пак моите парадокси. Огненото колело се завърта и тържествено продължаваме честването на новата година, на новия късмет, на новото време, на новите места, на всичко ново... или на всичко старо, но с нови дрехи.

Всичко е една плетка, само още не съм се научил да плета, но движенията на ръцете ме изумяват - първо поглеждаш как стои, после издърпваш, докато не разпериш ръце, виждаш го от друг ъгъл, глобално, правиш неразгаданото (все още) движение, прибираш отново ръцете и хоп! възелче. ама от онези, разплитаемите, които правят здрава и красива дреха. Някои наричат тази дреха Живот.

Артология на философията

Късче хляб в три действия

Какво представялява човекът? А какво е животът? Привърженик съм на хипотезата, че всичко, абсолютно всичко, е една и съща история, само че погледната от различни страни (и далечини). Можем да приемем човека като палитра, живота му - като платно, орисията (заместете с удобна за вас дума, ако тази не ви харесва) - за скица. Нюансите на характера ги има у всеки, но в различно количество. Докато една палитра можеш да я разгледаш за минута и да кажеш от кой цвят по колко има, то при човека не е така. Човекът е измислил дрехите. Не, драги мои, дрехите не скриват толкова голотата (особено в последно време), колкото скриват характера. За маските няма да пиша, просто е излишно, но виж - за дрехите... има какво да се каже.

Дрехите са свързващото звено между "какво съм" и "какво искам да бъда". За личното платно на живота не е полезно да се показва нито прекалено много от "какво съм", нито прекалено много от "какво искам да бъда", защото тогава четката се отплесва от скицата и прави грешки. Също както се пали газена лампа, но не се усилва до край, а само колкото е нужно, иначе пламъкът ще е бурен, но много кратък. По непонятна причина хората (в това число и аз) се страхуват от твърде кратки или твърде дълги неща и именно затова съществуват дрехите и модните тенденции (един инжинер би казал, че те са потенциометър). Изглежда лесно, а всички знаем колко е трудно да уцелиш ТОЧНО колко трябва да е пламъка. Интересно... дали съществата, за които ние ще сме предци ще смятат стила на обличане за нещо лесно, също както е за нас газената лампа и при такова положение - какво ли ще им изглежда елементарно на тях, а всъщност ще се изисква опит, късмет, старание... Сигурно ще е нещо, което сега ни изглежда направо невъзможно. Колко рядко се замисляте за невъзможните неща? Много рядко, нали? Поне на мен ми е ужасно трудно - костелив съм.

Би трябвало да се обичам строго, но понеже ми се искаше да бъда по-гъвкав нося по-свободни и неглиже дрехи. Лесно ми се променя настроението, което би предполагало шарки и надписи, но аз предпочитам семплите дрехи, заради желанието ми да съм малко по-равнодушен, спокоен, рационален и умерен. Харесвам разнообразието, харесвам принципите "от всичко по малко" и "дозата прави отровата", но най-често нося едноцветни тъмни дрехи, заради своята резервираност и лекият непукизъм (който някога беше тежък). А какъв е твоят стил на обличане?